Постоянното седене в една поза може да натовари тялото много повече от тежки физически упражнения

Последствията от Covid пандемията като че ли отминаха. Но това е на пръв поглед. В действителност останаха някои трайни последствия, както върху физиката, така и върху психиката на човек. Едно от тях е заседналият начин на живот. Не малка част от служителите, които бяха в режим home office и днес работят от вкъщи. Това води до значително обездвижване и заседнал начин на живот, който има трайно негативни последствия върху опорно-двигателния апарат.

Отделно от пандемията на дневен ред продължава да е актуален проблемът с подрастващите и липсата на движение у тях във възраст, в която формират мускулатура. Липсата на физическа активност и изключително дългото седене пред компютър прави ставите на децата „по-халтави“, а това създава предпоставки за нарушения на опорно-двигателния апарат в по-нататъшния им живот. Какви са те и как може да бъдат избегнати? На тези и други въпроси отговаря доктор Мариета Караджова – председател на Българското дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания (БДММВЗ) в специално интервю за ФАКТИ.

Доктор Караджова, днес работата на компютър е в основата на много професии. Като прибавим и отминалата пандемия, причинена от коронавирус, която накара хората да сменят напълно режима си на живот като работят от вкъщи, как всички тези промени се отразяват на опорно двигателния апарат?

Поддържането на една поза на тялото (т.нар. статични позиции) продължително време е много по-изискващо за тялото, отколкото да се прави голямо физическо усилие. Продължителното заседяване в една поза, води до намалено кръвообращение в дадени области, което пък преждевременно я състарява, заради намалено хранене.

Например дисковете, които свързват прешлените, се хранят с осмоза. Те нямат собствено кръвообращение и ако всичките тъкани наоколо имат по-отслабено кръвообращение, дисковете се хранят по-слабо и съответно всички тъкани преждевременно стареят. Това касае и мускулите. Колкото повече един мускул не работи, толкова повече дегенерира.

При коронавируса имаше и други фактори, които бяха свързани с изолация – стоенето вкъщи повлия доста негативно на психиката. Липсата на активен начин на живот като цяло потиска хората, а проблемите с психиката водят до намаляване прага на болка, което означава, че дори много хората да не са се увредили чисто морфологично по време на коронавируса, то е напълно достатъчно да им се понижи прага на болка поради факта, че са били затормозени и затворени вкъщи.

Има много хора, които напълняха?

Покрай пандемията много се промени стилът на живот. Доста хора останаха вкъщи да работят и след приключването на пандемията, т.е. промените до известна степен не са били само по време на пандемията, но остават и след нея. По този начин дори придвижването, което са имали от вкъщи до офиса, отпада.

Виждаме, че все по-млади хора биват засегнати от болести, които допреди 15-20 години се появяваха на хора над 70-годшна възраст, а днес ги виждаме при 35, дори 30 годишни …

Дори при 15-годишни деца. Съвременните деца не играят навън. Дори, когато се съберат на групи, играят на електронни устройства. Това води до тотална промяна в изграждането на мускулатурата им. Стабилността на ставите се определя до голяма степен от състоянието на мускулатурата, която ги огражда.

Това, което наблюдаваме е, че повечето съвременни деца са много по-халтави от връстниците си от предходни поколения. Причината е, че предишните поколения деца, докато са растели, мускулатурата им е била тонизирана по друг начин от игрите на открито.

Тоест атрофията на мускулите започва още в процеса на израстването?

Да, точно така. Техните тела, когато се формират, въз основа на недобре кондиционираната мускулатура води до много по-голяма хлабавост и на връзките, и на стабилността на ставите.

Също е важно да отчетем, че липсата на редовна физическа активност – дали под формата на някакъв спорт, сутрешна ведрина или други дейности, води до проблеми в координацията. Не става дума за залитания, а за минимални отклонения, които на пръв поглед не се виждат, но с времето се натрупват. Появява се липса на баланс между отделните мускулни групи, между ляво и дясно, между предна и задна мускулатура на тялото, както и изгърбванията.

Самата поза на тялото влияе върху психиката. Когато стоиш цял ден прегърбен и затворен напред, това неминуемо се отразява на психиката и те затваря, защото човекът е едно цяло и не може да го отделим като разглеждаме отделни части на тялото.

За съжаление, пред последните 50 години медицината върви към все по-тясна специализация - разделя тялото на части, а това не е правилен подход. Имаме специалисти по коляно и други. При мен идват пациенти с дебела папка с документи и накрая няма кой да събере цялата информация. Затова преди 7 години надградих постурологията – науката за стойката, която е възникнала във Франция преди 70 години, а в Италия – от повече от 20 години. Тя вижда взаимовръзките на частите на тялото и го третира като едно цяло. Когато имаш тези знания и пациентът започне своя разказ е лесно да свържеш симптомите и оплакванията, да ги обединиш с резултатите от изследвания и нещата могат да бъдат обединени.

Ишиасът и дисковата херния са едни от най-честите заболявания, от които страдат много хора и то във все по-млада възраст. Кои са новостите в лечението на тези болести?

Понастоящем се знае, че акцентът трябва да бъде върху активността. Препоръките да лежиш 5 дни, когато те „схване дисковата херния“ са остарели и много погрешни. Загубата на кондицията на мускулите става много бързо и има фатални последствия. Затова са измислени коланите – т.нар. „лумбостати“. Те могат да облекчат натоварването на кръста и да позволят на човек да се движи, без това да усилва много болката. Разбира се мануалната терапия, извършена от квалифициран специалист при строги показания и противопоказания в зависимост от образните изследвания може да бъде от полза, заедно с противовъзпалителните медикаменти. Включването на упражнения, заздравяващи коремната и гръбната мускулатура при първа възможност и с постепенно натоварване е гаранция за по-бързото възстановяване от пристъпа.

Как се отразява тази хронична болка, предизвикана от ишиаса и дисковата херния, върху нервната система на пациента?

Когато болката продължи дълго, над 3 месеца се счита за хронична. Всяка нелекувана болка може да доведе до трайни промени в периферната и централната нервна система, изразяващи се със свръхчувствителност – спонтанна болка (без да предизвикана от дразнене на рецепторите за болка), усещане за болка от допира, парещ, режещ характер на болката. Тя вече не е аларма за организма, че е възможно сериозно увреждане, а може да бъде спонтанна – като „сянка“ в нервната система. По-изразена е нощем, когато тялото ни е в покой и се нарича невропатна. Типичен модел на тази болка е тригеминалната невралгия. Тя не се влияе от противовъзпалителните медикаменти и се нуждае от продължително лечение - между 6 месеца и 1 година. Особеното при дисковата херния със засягане на сетивните коренчета е, че тя може да се яви и преди 3 месеца давност.

Бихте ли дали някои съвети за предотвратяване на дискова херния или на каквито и да било гръбначни болки?

Добре е сутрин при ставане да се правят леки упражнения – раздвижване на пръстите на ръцете, на китките, глезените, коленете. Целта е всички тези стави да се облеят от ставната (синовиалната) течност, която ги храни. Тези леки, балансирани упражнения подпомагат гъвкавостта на тялото.

Хората, които работят зад бюро, задължително трябва да стават на 45 минути, за да провокират работата на група мускули, които са в покой по време на седене, да активизират кръвообращението.

Също така е важно да се правят и дихателни упражнения поне 3-4 пъти на ден. Правилно дишане с избутване на диафрагмената надолу при вдишване, т.е. коремно дишане, подпомага балансирането на двата дяла на автономната нервна система.

До момента малко се говори за мануалната диагностика на заболявания на гръбначния стълб. Бихте ли разказали малко повече за нея?

Мануалната диагностика на гръбнака е тази, която отличава лекарите-специалисти по мануална медицина от всички останали практикуващи мануална терапия. Мануалната манипулация „наместването“ трябва да се извършва само там, където е необходимо – има дразнене на рецепторите за болката. Мануалната диагностика чрез провокиращи маньоври в областта на гръбнака, предизвикващи болката и палпиране (опипване) на тъканите, инервирани от съответното ниво (конкретни мускули и кожата) открива съответните симптоми. Незасегнатите в момента на прегледа области не реагират с болка и нямат съответните симптоми – там терапия не бива да се прави, защото излишно ще намали стабилността. Миналата година издадох монография от почти 300 стр. за тази диагностика.

Споменахте синовиалната течност. Тя само с хранителни добавки ли може да се набави?

И движение. Изключително важно е да се пие достатъчно вода. За да може всички процеси в тялото да работят добре, човек трябва да пие по 30 милилитра на 1 килограм тегло на 24 часа, но не наведнъж, а например по 1 чаша на всеки час и половина. Така и мускулите, и фасциите ще работят добре.

Относно храненето – важна е белтъчната храна, течностите, зеленчуците. Храните с колаген, като пача например. Колкото по-натурални храни, толкова по-добре.